Хоромос (манастир „Хоромос“) — арменски манастир край Ани

Карс ЗабележителностиХоромос (манастир „Хоромос“) — арменски манастир край Ани

Хоромос — забравен арменски манастир на граничното плато в Източна Анатолия

На петнадесет километра североизточно от руините на древния Ани, на десния бряг на река Ахурян, се издига един от най-загадъчните християнски паметници в Турция — Хоромос (Horomos Manastırı). Някога това е бил най-големият духовен център на средновековна Армения и „арменският Сен-Дени“, където са погребвани царете от династията Багратиди. Днес Хоромос е полуразрушен комплекс от църкви, гробници и параклиси от X–XIII век, разположен точно в затворената гранична зона. Масивните стени от туф, издълбаните хачкари и останките от гавита, появил се за първи път в арменското архитектурно изкуство именно тук, разказват историята на хилядолетията, която е трудно да се чуе дори в пълната тишина на карския вятър. В своето време манастирът е бил един от най-големите духовни центрове на целия християнски Изток и е съперничил по влияние с манастирите на Светата земя, а Хоромос е бил известен от Константинопол до Йерусалим.

История и произход на Хоромос

Манастирът е основан около 931–936 г. от група арменски монаси по времето на управлението на Абас I Багратуни. Първоначално той е замислен като скромно обиталище, но вече към средата на X век значението му рязко нараства. През 961 г. столицата на Анийското царство е преместена в Ани, а Хоромос се превръща в царска гробница: тук са погребани Ашот III (953–977), Гагик I (989–1020) и синът на последния Ованес-Смбат.

През 982 г. манастирът е ограбен и изгорен от мюсюлмански завоеватели, но Багратидите бързо възстановяват обителта, добавяйки нови църкви и параклиси. Когато през 1064 г. Ани пада под удара на селджуките, съдбата на Хоромос за столетие изчезва от писмените източници. Едва през 1174 г. отново се появяват дарителски надписи, а ръкопис от 1180-те години вече го описва като известен религиозен и културен център. През XIII век манастирът става място за погребение на феодалните семейства Захариди, управлявали Ани; тук, според преданието, заседавали архиепископите на Северна Армения.

В прочутата скриптория на Хоромос през 1211 г. е създадено Ахпатското Евангелие — ръкопис, попаднал впоследствие в манастира Ахпат. На миниатюрата „Влизане в Йерусалим“ Исус на магаре влиза не в абстрактен град, а директно през портите на Хоромос – разпознаваеми, с конкретни кули и купол. За руския читател този детайл по дух напомня иконите на Андрей Рубльов, където библейският сюжет оживява в роден пейзаж.

След период на забвение през XV–XVI век манастирът е възроден през XVII век. Реставрации са документирани през 1685, 1788 и 1868–1871 г. До 1920 г., когато Карска област е била част от Руската империя, а след това и от Първата република Армения, комплексът е функционирал и е приемал поклонници. След 1920 г. започва необратим упадък, а окончателното изоставяне на манастира е свързано с последиците от геноцида над арменците.

Трагедията продължава и в съвременната епоха. Няколко години след 1965 г. Хоромос е частично разрушен — според оценките на изследователите, в рамките на политиката на културен геноцид. Гробницата, приписвана на цар Ашот III и съществувала поне до 1920 г., към днешна дата не се намира на нито една фотография. Някои постройки са изчезнали напълно, а по-голямата част от оцелелите стени са лишени от облицовъчна зидария. Към 2003 г. и според данни на по-късни изследователи, паметникът се намира точно на армено-турската граница и е практически невъзможно да се получи разрешение за посещението му.

Архитектура и какво да се види

Хоромос не е само един храм, а цял град-некропол. Комплексът се простира на плато и частично по склона към река Ахурян. По-голямата част от постройките е обградена с правоъгълна крепостна стена, от която са се запазили фрагменти. Всички основни църкви в Хоромос са кръстокуполни зали, в които опорните стълбове са слети със стените; този тип се счита за върха на анийската архитектурна школа.

Църквата „Свети Йоан“ и първият гавит в Армения

Главната сграда на комплекса е църквата „Сурб Ованес“ (Свети Йоан), построена през 1038 г. от цар Ованес-Смбат, син на Гагик I. Днес тя е силно разрушена: куполът се е срутил през 70-те години на XX век, а стените са загубили облицовката си. Но именно с тази църква е свързано архитектурно откритие от световна величина – първият в арменското строителство жаматун (гавит), пристроен към храма през същата 1038 г.

Жаматунът е замислен като място за събиране на паството пред входа към олтара. В посветителната надпис Ованес-Смбат дарява на манастира лозе в Колбе и „този жаматун“, като по този начин запазва за историята точното турско, арменско и руско наименование на новия архитектурен тип. Централната секция на гавитата е покрита с каменен шатър с отвор за светлина, а страничните – с резбовани тавани с най-фина геометрична орнаментика. Именно тук се намира гробницата на самия цар.

Капелата Рузукан и гробницата на Ваче Вачутян

Към южната стена на Сурб Ованес е прилепена двуетажната капела Рузукан (1215 г.), поръчана от княгиня Кутлу-хатун в памет на майка ѝ под надзора на епископ Саркис. Главната зала с три арки, четири хачкара на източната стена и декоративната „селджукска шнур“ — пример за диалога между арменското и ислямското изкуство много преди Селджуките.

Южно от гавитата се намира гробницата на княз Ваче Вачутян (1229 г.), владетел на Ани и основател на васалната династия на Захаридите. Квадратното помещение с размери 8×8 метра е увенчано с каменен сталактитен шатър – предшественик на „муарнасите“, който, според фотографии от XIX век, се издигал на почти 9 метра. Дарителската надпис, изсечена върху тимпана, изброява даровете на поръчителя на манастира: сребърни рипиди, лозе в Авсакан и плащане за поменни литургии.

Гавит Аруич и други постройки

Наблизо се намира гавит Аруич (1277), кръстен в чест на търговеца Аруиц Огевореанц (Аṙwic Hogeworeanc'). Сводът му се опира на двойка успоредни арки, събиращи се в купол с мукарнаси и отворен окулус. По стил той е близък до гавита на Църквата на Светите Апостоли в Ани. На стените има подробен надпис за възстановяването на водопровода, първоначално построен през 1198 г. и запустял след монголските нашествия. Надписът на Аруиц звучи почти като лично обръщение към потомците: „В 726-та година [т.е. 1277 г.], по Божията воля, аз, Аруиц, син на Саркис, и моята съпруга Седа построихме тази реликвария с нашите честни доходи в памет на нашите родители…“ На север от основния комплекс, извън стените, се издигат най-древните постройки на Хоромос: църквата Сурб Минас (до 986 г.), Сурб Геворк (след 1020 г.) и параклисът на цар Ашот. Според изследователите именно тук е могъл да се намира първоначалният център на манастира. Малко встрани, на пътя за Ани, са запазени руините на триумфалната арка от 1102 г., състояща се от две четириъгълни кули с часовници на върха, свързани с свод.

Интересни факти и легенди

  • През 1211 г. в местната скриптория е създадено Ахпатското Евангелие. На миниатюрата „Влизане в Йерусалим“ Христос влиза през разпознаваемите порти на самия Хоромос — изключително рядък случай, когато средновековен ръкопис изобразява собствения манастир като място на библейски събития.
  • Гавит Сурб Ованес от 1038 г. е първата документирана сграда от този тип в цялата арменска архитектура. Терминът „жаматун“ е използван за първи път именно в надписа на Хоромос.
  • През 1860 г. британският пътешественик Джон Ашър описва Хоромос като обширна руина, в която живее само един монах-пазач. Шестдесет години по-късно дори този единствен обитател изчезва.
  • Куполът на църквата „Сурб Ованес“ е просъществувал почти 930 години и се е срутил едва през 70-те години на XX век — практически в спомените на съвременните стари жители на Карс.
  • Манастирът неофициално се нарича „арменски Сен-Дени“ по аналогия с парижкото абатство, където погребвали кралете на Франция: царете от династията Багратиди превърнали Хоромос в своя династична гробница, а надгробната плоча на Ашот III, която пътешествениците виждали още през 1920 г., била изгубена след 1965 г.

Как да стигнете

Хоромос се намира в затворена военна зона в непосредствена близост до арменско-турската граница, на около 52 км в права линия от град Карс. Самостоятелно посещение на руините, като правило, е невъзможно: изисква се специално разрешение, което се издава далеч не на всички и не винаги. Най-близката точка, до която реално може да се стигне, е археологическата зона Ани, разположена на 15 км югозападно от манастира.

До Карс е удобно да се стигне със самолет от Истанбул (полети SAW и IST, около 2 часа път) или с влака „Източен експрес“ от Анкара. От Карс до Ани са 45 км по асфалтиран път, около час път. През сезона от автогарата в Карс тръгват долмуши (отпътуване сутрин, връщане след обяд), както и частни трансфери за 600–900 лири на човек. От Ани Хоромос се вижда с бинокъл на север: скалното плато над Ахурян и останките от църквите се разпознават лесно при добро време. За по-задълбочено опознаване си струва предварително да се свържете с музея в Карс или с местни гидове, специализирани в арменското наследство — те ще ви информират за актуалните правила за достъп.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за посещение е късната пролет (май–юни) и златната есен (септември–началото на октомври). През зимата платото се покрива със сняг и силен вятър, а температурата пада до -20 °C; през лятото, през юли и август, са възможни кратки, но силни бури. Дори ако не получите разрешение за самия Хоромос, денят в Ани по която и да е от тези причини няма да бъде напразен: руините на древната столица на Багратидите са един от най-впечатляващите археологически паметници в източна Турция.

Вземете със себе си паспорт (гранична зона), вода, ветроустойчива яке и здрави обувки: дори до наблюдателните пунктове над Ахурян трябва да вървите по каменисти пътеки. Телеобектив или бинокъл 10× превръщат разглеждането на Хоромос от далеч в пълноценно занимание: куполните барабани, останките от стените и триумфалната арка от 1102 г. се виждат добре в сутрешната или вечерната светлина. Част от арменските пътешественици идват тук специално заради един кадър — силуетът на „арменския Сен-Дени“, заснет от територията на Турция на фона на арменското слънце.

Минималното препоръчително време за разглеждане е час и половина-два часа, ако сте ограничени до наблюдателната площадка над Ахурян, и половин ден, ако имате пропуск за самите руини. Храната и водата е добре да се вземат предварително: в околностите на Ани няма кафенета, а най-близките магазини работят само в село Оджакли (бившето Оджагкьой) при югозападните порти на Ани. Препоръчваме да си свалите офлайн карта предварително — мобилната връзка на границата е нестабилна, а някои оператори автоматично преминават към арменската мрежа с роуминг.

Струва си да съчетаете пътуването с посещение на крепостта Карс, църквата Сурб Аракелоц (днес джамия Кюмбет) и старите руски квартали на Карс – спомен за периода, когато тези земи са били част от Руската империя. За по-задълбочен контекст преди пътуването прочетете есетата на Е. Марков „Руска Армения“ (1901) или пътеписните бележки на Ф. С. Янович за Карска област – те дават трогателна панорама от началото на XX век, когато манастирът все още е функционирал. И не забравяйте: Хоромос не е просто точка на картата, а урок за крехкостта на паметниците, стоящи на границата между цивилизациите; към него трябва да се отнасяме с същото уважение, с което подхождаме към Новгород или Кижи.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Хоромос (манастир „Хоромос“) — арменски манастир край Ани Отговори на често задавани въпроси за Хоромос (манастир „Хоромос“) — арменски манастир край Ани. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Хоромос (Horomos Manastırı) — средновековен арменски манастирски комплекс от X–XIII век, разположен на десния бряг на река Ахурян, на 15 км североизточно от руините на Ани. Той е бил най-големият духовен център на средновековна Армения и царска гробница на династията Багратиди. Тук за първи път в арменското архитектурно изкуство се появява тип сграда — жаматун (гавит), а в местната скриптория през 1211 г. е създадено прочутото Ахпатско Евангелие. Поради своето значение манастирът неофициално се нарича „арменски Сен-Дени“.
Самостоятелното посещение е изключително затруднено: манастирът се намира в затворена военна зона край армено-турската граница. За посещението се изисква специално разрешение, което се издава нередовно и далеч не на всеки. Практическа алтернатива остава разглеждане от панорамни точки над река Ахурян на територията на Ани — при добро време куполните барабани и останките от стените на Хоромос се виждат ясно с бинокъл.
В Хоромос са запазени (в различна степен на съхранение) църквата „Сурб Ованес“ (Свети Йоан, 1038 г.) с първия в арменското архитектурно изкуство гавит, двуетажната капела „Рузукан“ (1215 г.), гробницата на княз Ваче Вачутян (1229 г.) със сталактитен свод, гавит Аруич (1277 г.), както и най-древните постройки извън стените — църквите Сурб Минас и Сурб Геворк. Малко встрани се издигат руините на триумфалната арка от 1102 г. Куполът на главната църква се е срутил през 70-те години на XX век, а много от стените са лишени от облицовъчна зидария.
По подобие на парижкото абатство Сен-Дени, което е служило като гробница на френските крале, Хоромос се превърна в династична гробница на арменските царе от династията Багратиди. Тук са погребани Ашот III (953–977), Гагик I (989–1020) и Ованес-Смбат. Надгробната плоча на Ашот III, която пътешествениците са виждали още през 1920 г., е изгубена след 1965 г.
Гавит (жаматун) — преддверие на арменската църква, което е служило като място за събиране на вярващите пред входа към олтарната част, както и като гробница и място за поменни служби. Първата документирана сграда от този тип е била пристроена към църквата „Сурб Ованес“ в Хоромос през 1038 г. Именно в надписа на цар Ованес-Смбат в Хоромос терминът „жаматун“ е записан за първи път, което превръща манастира в отправна точка за цяло архитектурно направление.
Ахпатското Евангелие е илюстриран ръкопис, създаден в скрипторията на Хоромос през 1211 г. На една от миниатюрите — „Влизането в Йерусалим“ — Христос влиза през портата, която ясно изобразява самия Хоромос с кулите и купола му. Това е изключително рядък случай, когато средновековен ръкопис поставя библейско събитие в стените на манастира, където е създаден. Впоследствие ръкописът се озовава в манастира Ахпат.
След 1920 г., когато област Карс се отдели от Руската империя, а след това и от Първата арменска република, манастирът беше окончателно изоставен. Упадъкът е свързан с последиците от геноцида над арменците. В периода след 1965 г. редица постройки, според оценките на изследователите, са били умишлено разрушени. Куполът на главната църква се срути през 70-те години на миналия век. Гробницата на Ашот III изчезна. Днес паметникът е застрашен от по-нататъшно разрушение и е практически недостъпен за посещение.
Основните църкви в Хоромос принадлежат към Анийската архитектурна школа: това са кръстокуполни зали, в които носещите колони са слети със стените. Декорът съчетава арменската дърворезба върху туф — хачкари, геометричната орнаментика на таваните — с елементи, отразяващи влиянието на ислямското изкуство: „селджукски шнур“ в параклиса Рузукан и сталактитен (мукарнасен) свод в гробницата на Вачутян. Строителен материал е местният червеникав туф.
Да. Руините на Ани, разположени на 15 км югозападно от Хоромос, са сами по себе една от най-впечатляващите археологически забележителности в Източна Турция и са включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Хоромос се вижда добре оттам с бинокъл. Освен това Карс предлага крепостта Карс, църквата Сурб Аракелоц (днес джамия Кюмбет) и запазените руски квартали от XIX век. Допълнителен контекст дава запознаването с есетата на Е. Марков „Руска Армения“ (1901).
Най-подходящите сезони са късната пролет (май–юни) и ранната есен (септември–началото на октомври). През пролетта платото се оцветява в зелено, а светлината е мека; през есента въздухът е кристално чист, което е особено важно за фотографиране и наблюдение на Хоромос от разстояние. През зимата платото се покрива със сняг, температурата спада до −20 °C, а силните ветрове правят пешеходните разходки неприятни. През юли–август са възможни кратки, но интензивни бури.
Няма единен и сигурен начин. Препоръчително е предварително да се свържете с музея в Карс или с местни гидове, специализирани в арменското наследство: те разполагат с актуална информация за процедурата по получаване на пропуск и могат да ви съдействат. Разрешението не се издава винаги и на всички, тъй като манастирът се намира в затворена гранична зона. Паспортът е задължителен във всеки случай.
Не забравяйте да вземете паспорт (това е гранична зона), достатъчно вода и храна (в околностите на Ани няма кафене, най-близкият магазин е в село Оджакли, до югозападните порти), ветроустойчива яке и здрави обувки за каменистите пътеки. За да разгледате Хоромос от разстояние, ще ви е необходим бинокъл 10× или телеобектив – при сутрешна или вечерна светлина постройките се виждат особено ясно. Изтеглете офлайн картата предварително: мобилната връзка край границата е нестабилна, а някои оператори преминават към арменската мрежа с роуминг.
Ръководство за потребителя — Хоромос (манастир „Хоромос“) — арменски манастир край Ани Ръководство за потребителя на Хоромос (манастир „Хоромос“) — арменски манастир край Ани с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Карс е най-близкият голям град до Ани и Хоромос. Можете да стигнете с самолет от Истанбул (летища SAW или IST, около 2 часа), както и с влака „Източен експрес“ от Анкара — живописен, но дълъг маршрут. Резервирайте настаняване в Карс предварително: изборът от хотели е ограничен, а през туристическия сезон (май–юни, септември) те се запълват бързо.
Преди пътуването се свържете с музея в Карс или с местни екскурзоводи, специализирани в арменското културно наследство. Уточнете дали в момента се издават пропуски за граничната зона Хоромос, какви документи са необходими и колко време отнема процедурата. Имайте предвид, че разрешението може да не бъде издадено: в този случай планирайте предварително алтернативен вариант – разглеждане от панорамни точки на територията на Ани.
Разстоянието от Карс до Ани е около 45 км по асфалтиран път, което отнема приблизително един час с кола. През сезона от автогарата в Карс тръгват долмуши (сутрин, връщане след обяд). Алтернатива — частен трансфер на цена около 600–900 лири на човек. Проверете разписанието и цените ден по-рано: те се променят. Ако сте получили пропуск за Хоромос, обсъдете с шофьора или гида логистиката на отделно пътуване до манастира.
Започнете с руините на Ани — те сами по себе си заслужават няколко часа. След това се отправете към наблюдателните пунктове над река Ахурян на северния склон на платото. Оттук, при добра видимост, с бинокъл 10× или чрез телеобектив се виждат ясно куполните барабани, останките от стените и триумфалната арка от 1102 г. Най-добрата светлина за снимане и наблюдение е сутрин и вечер. Имайте предвид, че пътеките към скалата са каменисти: необходими са стабилни обувки.
Ако сте получили разрешение, вземете паспорта си – той е задължителен в граничната зона. Запасете се с вода и храна: наоколо няма никаква инфраструктура. Предвидете поне половин ден: комплексът е обширен, а сградите са разпръснати по платото и склона към Ахурян. Разгледайте църквата „Сурб Ованес“ с първия гавит, часовничката „Рузукан“, гробницата на Вачутян със сталактитен свод, гавита „Аруич“ и руините извън основните стени. Следете указанията на придружителя и не преминавайте отбелязаните граници.
След като се върнете в Карс, отделете остатъка от деня или следващата сутрин за крепостта Карс, църквата „Сурб Аракелоц“ (днес джамия „Кюмбет“) и историческите квартали с руска застройка от XIX век. Тези забележителности дават по-пълна представа за епохата, когато Хоромос все още е действал. За подготовка за пътуването е полезно предварително да прочетете есетата на Е. Марков „Руска Армения“ (1901) или пътеписните бележки на Ф. С. Янович за Карска област.